„Виждам Смъртта. Тя беше на паркинга, виждах я от прозореца. Сега тя е в стаята.“
Като хора ние често придаваме значение на последните думи на човека. И често на смъртния си одър хората говорят за (или на) близките си, изповядват най-големите си съжаления или страхове, дават дълбоко прозрение или споделят нещо, което по някакъв начин разкрива реалността в последните им мигове – независимо дали са утешителни, трагични, философски или дори остроумни.
„Медицински сестри, кои са най-внушителните неща, които някой е казал на смъртния си одър?“ В отговор много медицински сестри или медицински специалисти споделиха своите преживявания, както и лица, които са присъствали на смъртта на свой близък малко преди да почине:
- „Аз не съм медицинска сестра, а санитарка в звено 911. Бяхме получили обаждане за прегазено момиче, а полицаите бяха първи на мястото. Някакъв човек и приятелката му се били скарали на паркинга. Завършило с това, че той я блъснал, а след това се върнал назад върху нея. Тя не се чувстваше добре и жизнените ѝ показатели се влошаваха. Тя продължаваше да мърмори: „Кажи на майка ми. Моля те, кажи на майка ми.“ Естествено си помислих, че ни моли да съобщим на майка ѝ, че е ранена. В болницата щяха да се погрижат за това, така че го изхвърлих от съзнанието си, докато я обработвахме. Тя изпадна в безсъзнание, преди да пристигнем. Не успяха да я върнат обратно. Партньорката ми приключваше с документите и се обърнахме, за да върнем портфейла ѝ на персонала. Дежурната сестра, която познавах добре, четеше мръсен лист хартия. Изглеждаше погнусена. Когато я попитах какво става, тя просто сложи листчето на земята. Това беше писмо, което беше взела близо до чантата си на мястото на инцидента. Беше приета в колеж“.
„Тогава разбрах, че в линейката тя ни моли да кажем на майка ѝ, че е постъпила в колеж. Това ми остави отпечатък в душата, който завинаги ще си остане там.“
2. „Точно преди да умре баба ми, сърдечният й ритъм се покачи до 220. Когато мониторът започна да издава всевъзможни аларми, тя извика: „Трябва ли сега да спра да дишам?!“.
„Трябваше да кажа на баба ми, че диализата ще й даде само още около седмица живот и че тя сама избира дали да опита, или не. В този момент тя ту влизаше, ту излизаше от съзнание, но за момента беше в ясно състояние. Тя попита: „Ще умра ли?“ Аз отговорих: „Да“. Тя ме погледна в очите, усмихна се съвсем леко и каза: „Понякога трябва да направиш това, което не искаш да направиш“. Тя затвори очи, стисна ръката ми и заспа, докато не почина един ден по-късно“.
„Не съм медицинска сестра, но дядо ми беше настанен в дом за денонощни грижи с тежка форма на Паркинсон. Майка ми и баба ми бяха прекарали четири години, като основно се грижеха за него постоянно, и имаха нужда от почивка за няколко седмици. Те го посещаваха на смени всеки втори ден, но един ден отидох сама. Той ме погледна право в очите и каза: „Трябва да ме заведете вкъщи, за да умра, не мога да го направя тук“. Опитах се да кажа всичко, което можех, на медицинските сестри и на семейството ми, за да го прибера вкъщи, без да казвам това, което ми каза той. Двадесет и четири часа по-късно го откараха в спешното отделение. Докато умираше, той ме погледна и каза: „Не позволявай това да те притеснява“, и умря“.
„Имах пациент, чиято памет избледняваше от години. Странно е, че точно преди да умре, понякога пациентът изведнъж изглежда, че се подобрява. Както и да е, той си мислеше, че съм покойната му съпруга. Заговорих се с него и просто го слушах, докато той си спомняше за годежа, сватбата, първото раждане и още няколко спомени. В един момент той каза: „О! Айрин, ето те! Извинявай, знаеш, че вече виждам не толкова добре, както преди. Е, благодаря ви, че изслушахте един старец да разказва своите истории. Надявам се, че един ден и вие да имате страхотни истории за разказване. Идвам, Айрин. След това той си отиде.“
6. „Преди много месеци, когато бях студентка по медицина, един мъж на четиридесет години лежеше на смъртно легло от рак в последен стадий, а до него в леглото лежеше плачещата му съпруга. Той погледна съпругата си и използвайки последното късче енергия, с което разполагаше, нежно изтри сълзите ѝ и я погали по бузата. Свали кислородната си маска и и каза: „Не се притеснявай, любов, не се страхувай. Това е просто смърт“ и скоро след това почина.“
7. „Аз съм служител в отделението за деменция.Една пациетнка повтаряше всеки ден седмица преди да почине: Баща ми вече е на път да ме вземе – казваше тя всеки път, когато я проверявах, докато не почина около седмица след това. Докато все още беше подвижна, тя подреждаше стаята си, сядаше на ръба на леглото си и просто чакаше през по-голямата част от деня.“
8. „Баба ми хвана ръката на медицинската сестра и каза: „Мисля, че сега ще умра“. Медицинската сестра ѝ каза, че няма, че тя се справя много по-добре и вероятно скоро ще си отиде, но баба ми си отиде, преди да успее да довърши изречението си.“
9. „Как ще обясня тази бъркотия? Той попита, докато сочеше към задника си. Това момче дойде след автомобилна катастрофа. Служебният му микробус се беше преобърнал. Момчето било докарано в пълно съзнание, без болка или дезориентация. Въпреки това той беше напълно изкривен на две от средата на тялото надолу. Нямало е как да оцелее след това, но кръвоносните съдове трябва да са били затегнати по такъв начин, че да не изкърви. Лекарите и сестрите му обяснили ситуацията и предложили на семейството му да дойде да се сбогува. Изглеждаше така, сякаш се е излегнал на дивана и гледа телевизия с одеяло върху долната си половина. След като осъзна, той отговори с: „Как ще обясня тази бъркотия?“.
10. „Страх ме е.“ Той беше възрастен господин с влошаваща се сърдечна недостатъчност, нямаше как да се справи. Съпругата му го настани в хоспис и той беше само с мерки за комфорт. Бях на сестринското място и чух, че той започва да се задъхва. Влязох в стаята, а той се мъчеше да диша. Поставих стетоскопа си до гърба му, но вече знаех какво се случва. Белите му дробове бяха пълни с течност. Седнах в леглото и той ме погледна с широко отворени очи, леко наклонена назад глава, с изражение на лицето, което показваше пълна паника. „Страх ме е. Веднага след като изрече думите, кислородната му маска започна да се пълни с розово-червена пенеста пяна, която се стичаше по лицето му и капеше върху робата му. Той беше мъртъв в рамките на няколко минути и единственото, което можех да направя, беше да го гледам“.
11. „Аз уча за медицинска сестра в Канада и по време на палиативното ми обучение имах пациент, който на следващия ден трябваше да умре с медицинска помощ. Той беше възрастен пациент с онкологично заболяване. Каза ми, че е „самопосветен свещеник, нищо официално – но проповедник от домашен тип“, и че мога да му изповядам всичко, което искам. Аз се отнесох с чувство за хумор към него и му прошепнах някои от най-големите си тайни. Реших, че на кого му пука? Утре той щеше да умре. Той ми каза, че всичко е наред, и си личеше, че оценява факта, че му се доверявам. Също така ми каза имейл адреса си и каза, че макар че няма да може да ми отговаря на имейлите, ще ги получава моите.“
12. „Около две минути преди баба ми да почине, тя получи яснота. Тя страдаше от тежка деменция от години. Тя отвори очи и каза: „Намерих Джак. Джак беше дядо ми, който беше починал осем години преди това. Тя каза, че са били на бал с техни приятели. Тогава тя казала: „Трябва да тръгвам, той ме покани да танцуваме“. След това си отиде.“
13. „Брат ми не можеше да говори, докато умираше, но погледът в очите му преди предсмъртния му гърч ще ме преследва завинаги. Каквото и да е видял… то го е разтърсило като дете, което за първи път вижда Дисниленд. Никога не съм виждал очите на човек да се разширяват толкова много. Предполагам, че е видял цялата проклета вселена наведнъж.“
14. „Не исках да го направя. Изпращахме този мъж на средна възраст вкъщи след посещението му в спешното отделение. Веднага щом го преместихме от леглото, той изгуби съзнание и нямаше сърдечен ритъм. Направихме няколко кръга изкуствено дишане и той започна да идва в съзнание. Той примигна няколко пъти и лекарят, който водеше, шеговито каза: „Господине, едва не умряхте!“. Мъжът каза: „Съжалявам, не исках да го направя“, по тъжен начин. След това сърцето му отново спря и ние не можахме да го върнем обратно“.
15. „Когато бях на 16 години, работех в старчески дом. Сприятелих се с един мъж, който разказваше за Втората световна война и за това как е загубил много момчета от компанията си. Един ден той получи инсулт. Когато се върна от болницата, не можеше да си спомни никого освен мен и ми каза, че не се чувства добре. Знаеше, че времето му е наближило края си. Каза, че е време да си плати за всички ужасни неща, които е извършил в Европа. Не беше религиозен, но ме попита къде мисля, че отива. Казах, че в леглото, защото е изморен. Той каза: „Не, Джо – казвам се Майк, – имам предвид нагоре или надолу“. Аз не съм религиозен човек, но казах: „Това не е моя работа да го казвам“. Той се засмя и каза: „Знам къде отивам. Има само едно място за хора, които са направили това, което аз съм направил… Убил съм толкова много хора, Джо. През повечето време нямаше значение кой е бил. Влизахме в сгради и просто стреляхме. За мен има само едно място. Това е мястото, което заслужавам.“
16. „Един човек ми призна, че е бил нацистки военен престъпник. Той нямаше деменция. Беше в средата на 90-те си години. Видях, че е германец, видях възрастта му и попитах дали е служил във войната, тъй като съм бивш войник. Той каза, че да, така че му казах, че самият аз съм бил в армията, когато съм бил млад, и зададох няколко въпроса за това какво е правил. След известно време той се пречупи и разказа за участието си в избиването на евреите в Русия. Бил е младши офицер в подразделение на Вермахта. Знаел е, че умира. Всичко излезе наяве и той дълго плака: „Аз не съм нищо друго освен убиец“. Умря около ден по-късно.“
17. „Преди време инсталирах медицински аларми и една клиентка – мила и любезна дама. Тя ме помоли да се обадя на свещеника ѝ, защото искаше да му каже нещо. Обадих му се, но той беше на повече от два часа път и тя каза „няма да е правилно да го направя по телефона“. Тя каза: „Мога ли да ти кажа тогава? Първият ми съпруг ме биеше и изнасилваше, когато беше пиян, затова, когато пиеше прекалено много, аз му сложих пистолет в ръката и го застрелях в главата’. Нямах представа какво да кажа, затова тя ми благодари и каза, че съм добро дете, затвори очи и се строполи“.
18. „Аз съм физиотерапевт. Лекувах мъж на деветдесет години, който беше с DNR/DNI. Поне веднъж седмично, когато отивах в стаята му, за да започна сеансите ни, той плачеше и казваше: „Не исках да убивам децата“. След разговор с медицинската му сестра стана ясно, че той е убивал деца през Втората световна война. По време на един сеанс той припадна и каза: „Децата са тук, за да ме вземат“. Той обаче не е проявявал страх, когато е изрекъл това, след като е припаднал. Изглеждаше спокоен и почина няколко минути по-късно“.
ВИЖТЕ СЪЩO: Какво Е Дежа Вю? 6 Обяснения За Това, Какво Е Дежа Вю
За още интересни и полезни статии, последвайте ни във фейсбук от ТУК.
Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я с вашите приятели, както и във вашите социални мрежи. Благодарим ви, че избрахте да се информирате и забавлявате в нашия сайт. Екипът на PM World желае на всички вас хубав ден!
